Пороите и наводненията - разрушителните бедствия, за които Силистра трябва да се подготви
„Обилен дъжд в Смилец предизвика бедствено положение в селото. Тази вечер над село Смилец се изваля значително количество дъжд, което образува реки по улиците. Каналът на селото е прелял. Въпреки че е почистван миналата година, водата от нивите слиза и залива дворовете на хората с кал...“
С тези думи в своя публикация от 5 май 2025 г. във фейсбук профила си кметът на Силистра Александър Сабанов описва картината на бедственото положение, причинено от пороен дъжд в едно от населените места на общината. В случая това е втори интензивен валеж в рамките на две седмици и е с количество над 100 милиметра за денонощие, или 100 литра на квадратен метър.
Новината за водния апокалипсис, видеа на прелели от вода канали и залети с кал улици и дворове стигнаха до националните медии.
Наводнени улици в село Смилец. Снимка: Александър Сабанов, Фейсбук
С помощта на местните структури на пожарната положението беше овладяно. Остават обаче въпросите дали е било направено достатъчно, доколко и какви превантивни мерки се взети от местните власти, за да не се допускат по-големи щети от подобни явления.
Могат ли въобще да се предвидят такива явления и какво може да се направи, преди те да настъпят?
Случаят в село Смилец разкрива стандартния начин, по който се реагира на подобни екстремни събития. Мерките и ролите на местните институции са разписани в няколко плана за реакции при бедствия и аварии – общински, областен и национален. В тези документи има профили на риска и село Смилец е едно от населените места, силно уязвими на наводнения заради интензивни дъждове. Другите в района са град Силистра, селата Айдемир, Сребърна, Богорово и Иширково.
Размерът на опасността
Интензивният дъжд, довел до наводнение и бедствено положение в силистренското село Смилец, е пример за най-сериозния и непосредствен климатичен риск, пред който е изправена Община Силистра в условията на климатични промени. Това е изводът от Оценката на климатичните предизвикателства и решения в Силистра, изготвена по проекта CLIMAAX с финансиране по програма „Хоризонт“ на Европейския съюз.
Наводненията като това в село Смилец се определят от науката за климата като внезапни. Причиняват се от силен валеж, при който канализацията не може да поеме водата, и са силно зависими от начина, по който се застроява земята. Ключови фактори, които допринасят за тях, са скоростта на оттичане и капацитетът на водосборния басейн. В такива случаи почти няма време за предупреждение на населението.
Съществено влияние при внезапните наводнения имат характеристиките на средата, в която те се случват. Запечатаните повърхности при градското застрояване предполагат по-голям повърхностен отток на водата – тя няма къде да попие. Затова другият фактор е капацитетът на канализационната система.
Другият тип наводнения са речните. В Силистра река Дунав може да залее по-ниските части на брега при резервата Сребърна и Айдемирската низина. Речните наводнения се характеризират с по-бавно развитие, което дава повече време за предупреждение на населението.
Преливане на водите на река Дунав в Силистра. Снимка: Фейсбук страница „Арт Силистра“
Съществено влияние за тези явления имат и промените в климата – увеличаването на емисиите на парникови газове в глобален мащаб с течение на времето води до увеличаване на екстремните валежи, които причиняват локални наводнения. Именно интензивните валежи са най-непосредственият риск за Силистра в следващите години заради сериозния потенциал за разрушения, който носят. Те ще бъдат локални, внезапни и трудно прогнозируеми. Учените изчисляват, че такива бедствия могат да наложат евакуацията на между 5800 и 6300 души.
Според професор Петър Ножаров от Института за изследване на климата при БАН, който е разработил климатичните модели на проекта CLIMAAX за Силистра, основните мерки следва да бъдат превантивни, като изграждане на диги.
„Те могат да ограничат евентуалните последствия от наводнения, защото при интензивните валежи основното е, че водят до наводнения, от което може да има щети както върху инфраструктурата, така и човешки жертви. Не са много районите в областта, които биха били засегнати от такива валежи и наводнения, но има места, които биха могли да бъдат засегнати и е хубаво там да се помисли за мерки за ограничаване на такива наводнения. Най-вече да се направят диги, които да предпазят съответните райони“, коментира проф. Ножаров пред „Местен репортер“.
Други мерки, посочени в анализа, са изграждането на системи за ранно предупреждение при наводнения, регламенти за ограничаване на развитието в райони, застрашени от такива бедствия, възстановяване на влажни зони и заливни територии за естествено абсорбиране на водния отток, увеличаване на капацитета на водната инфраструктура.
Данните – в основата на доброто планиране
Проектът CLIMAAX, в който Община Силистра се включи през 2024 г., цели да направи анализ на основните климатични заплахи за територията на Община Силистра. Това включва събиране, анализ на информация и изготвяне на доклади за информиране на институциите и местната общност. Досега инициативата е преминала през две фази на изпълнение и са изготвени два доклада.
Освен пороите и наводненията, другите две опасности са засушаванията – най-вече селскостопанската суша, която води до намаляване на земеделските добиви и силните ветрове и снежни бури, които причиняват щети по инфраструктурата.
Докладът по методологията на CLIMAAX допуска няколко времеви климатични сценарии за Община Силистра:
Краткосрочен, който обхваща петгодишен период от време. В този период се очакват нарастващи екстремни метеорологични явления като интензивни валежи, суши и горещи вълни.
Средносрочен, който обхваща период от време между двадесет и тридесет години. Прогнозите на този сценарий сочат продължителни и тежки засушавания, които ще засегнат най-вече селскостопанския сектор. Температурите ще се повишават, което може да доведе до зачестяване на горските и полски пожари.
Дългосрочен, който обхваща период от петдесет до сто години. Този сценарий предвижда значително повишаване на средните температури, което може да доведе до трайни промени в екосистемите, намалени водни ресурси и промени в земеделските практики.
Тези климатични сценарии като цяло предвиждат увеличаване на обилните валежи, което може да доведе до внезапни наводнения и да влоши наводненията на реките.
При оценката на риска във втората фаза на проекта са използвани три сценария за период до 2100 година. Първият е „мек“ сценарий – когато са предприети всички необходими мерки за намаляване на емисиите на парниковите газове в глобален мащаб, „умерен“ сценарий – когато са предприети някакви мерки, но те не са достатъчни, и „тежък“ сценарий – когато не се предприемат никакви мерки.
Климатичните модели, използвани в метода на CLIMAAX, предвиждат най-вече засилване на селскостопанската суша и увеличаване на интензивните валежи в Община Силистра. Тези два риска засягат пряко земеделието, инфраструктурата и населението. Най-голямата заплаха не е еднократното катастрофално събитие, твърдят авторите на изследването, а натрупващият се ефект от суша и интензивни валежи, който подкопава икономиката и земеделието в дългосрочен план.
Какво реално може да извърши общината
Община Силистра няма икономическата възможност да се справи сама и да предприеме необходимите мерки – трябва държавна намеса и помощ. Законът за ограничаване изменението в климата, който регулира политиките в тази област, също дава приоритет и основна роля на държавните институции по отношение на мерките, които могат да бъдат взети.
Все пак могат да се предприемат определени действия. Според еколога на общината Теодор Великов, отговорността на общините и кметовете е за територията, която е в регулацията на населените места. Стандартно, като превантивна мярка при наводнение, Общината почиства дерета и канали, като наема външни фирми за изпълнители.
Каналът при село Смилец една година след наводнението отново е обрасъл с растителност. Снимка „Местен репортер“.
Друга мярка е да се планира ползването на територии и застрояването. Това става най-вече чрез устройственото планиране на общините, при което се вземат предвид бъдещи проблеми с наводнения и оттичане на води. В това отношение Община Силистра има изготвен Общ устройствен план от 2008 г. Проблемът е, че този устройствен план постоянно се променя по различни поводи – общински или частни инициативи, които предвиждат ново застрояване.
Според Теодор Великов също предстои прогнозите и препоръките от проекта CLIMAAX да бъдат вкарани в общинските стратегически документи за защита от бедствия. Така общината ще се ангажира да полага усилия за тяхното изпълнение в бъдеще.
Друга заплаха, която може да причини наводнение, идва от язовирите. От Областната администрация посочват, че на територията на Силистра има 77 водни обекта – язовири, водоеми и рибарници. Язовирите според Закона за водите са класифицирани в първа, втора и трета степен на потенциална опасност от наводнение. Правомощия за управление на риска при тях има областният управител. Той е длъжен ежегодно да назначава комисия, която да проверява техническото състояние на язовирните стени от първа и втора степен на опасност, а от трета степен проверката е на три години. Освен това всяка година областната администрация изпраща до общините, като собственици на язовири, списък с мероприятия, които трябва да се изпълнят, за да се предотврати рискът от наводнения.
Междувременно Община Силистра е обявила обществена поръчка за реконструкция на дерето на наводненото през 2025 г. село Смилец на стойност 2,3 млн. евро. Целта на проекта е да даде решение за безопасно преминаване на високите води при поройни дъждове през канала, като се осигури предпазване на инфраструктурата в селото от наводнение и заливане.
Въпреки тези действия на местно ниво, те могат да се окажат недостатъчни, ако се изпълнят прогнозите на най-тежкия сценарий на доклада CLIMAAX – когато няма съществено намаляване на парниковите емисии в глобален мащаб.