Еколог: Климатичните промени оказват негативно въздействие върху колонията на къдроглавите пеликани в Сребърна
През юни месец 2025 г. в Силистра беше обявено бедствено положение за спасяването на езерото Сребърна заради ниските нива на водата. Това стана след изказвания на политици и сигнали на кмета на селото за критично ниските води. Представителите на РИОСВ-Русе - институцията, управляваща езерото, което е биосферен резерват, включен в списъка на световно културно наследство на ЮНЕСКО, заявиха тогава пред медиите, че са наблюдавали процеса на засушаване от няколко години. Те изтъкнаха като основна причина за това засушаване климатичните промени, довели до ниските нива на река Дунав, която е основен източник на вода за езерото. Продължителните ниски нива на водата според тях водят до изчезване на рибата и така се застрашава популацията на птиците, емблемата сред които е къдроглавият пеликан. Това доведе до няколко месеца преливане на вода чрез мобилни помпи от река Дунав в езерото, резултатът от което не стана ясен, но имаше и обещания за изграждане на бъдеща помпена станция, която да доставя вода за езерото.
Но освен от РИОСВ - Русе, системни наблюдения над езерото и птиците в него извършват от години и независими експерти - орнитолози. Един от тях е Свилен Чешмеджиев, който работи в регионалния офис на Българското дружество за защита на птиците в офиса в град Свищов. Той ръководи различни проекти, свързани с опазването на птиците по река Дунав и в Северна България, като последните 15 години работи активно за опазването на къдроглавия пеликан в България. Свилен Чешмеджиев е завършил “Екология и опазване на околната среда” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в момента е докторант в Националния природонаучен музей към Българска академия на науките, като темата на дисертацията, по която работи е свързана именно с къдроглавия пеликан. През последните години е участвал в създаването на трите нови гнездови колонии на този застрашен вид в страната - в Поддръжан резерват „Персински блата“ (Природен парк „Персина), Защитена местност“Калимок-Бръшлен” и в Специално защитена зона „Комплекс Мандра-Пода“, намираща се край град Бургас. В Сребърна той извършва редовен мониторинг на птиците през последните 20 години и всеки месец следи тенденциите, свързани с техния статус и разпространение. . Ето какво сподели от наблюденията си пред “Местен репортер”:
Как влияе обезводняването на популацията на къдроглавия пеликан?
Със сигурност може да се твърди, че климатичните промени влияят не само върху къдроглавия пеликан в Сребърна, но и върху другите елементи на биоразнообразието в резервата. Засушаването последните години позволява на наземните хищници (напр. чакалите) безпрепятствено да достигнат до гнездовата колония и да прогонят възрастните птици и унищожат малките. Преди години пък имаше и атаки от енотовидното куче, което също създава проблеми на пеликаните. Но що се касае до този вид има и други проблеми. Например няколко от плаващите платформи, които се изградиха там, се оказаха не толкова издръжливи и качествени, което доведе до тяхното компрометиране – едната се обърна напълно, а другата е силно наклонена. Това е проблем, защото пречи на безпроблемното гнездене на вида върху тези съоръжения. Със сигурност ще трябва тези платформи да бъдат ремонтирани и би било добре да бъде увеличена тяхната площ. Всяка есен трябва да се извършва технически оглед и съответно да се покриват с тръстика. Това са задължителни дейности, за да може да бъдат осигурени максимално добри условия за гнездене на пеликаните. Отделно част от дървената ограда, която беше изградена на кочката, за да предпазва колонията именно от набезите на чакалите, енотовидното куче и дивите прасета, вече е нарушена на едно-две места, така тя също има нужда от ремонтиране. Естествено трябва да си продължават и дейностите по охрана на резервата, за да няма безпокойство за птиците.
Къдроглавите пеликани в езерото Сребърна гнездят върху специално изградени платформи. Снимка Дамян Петков - БДЗП
Относно засушаването и негативното влияние върху рибата в езерото – къдроглавите пеликани се хранят основно в съседните румъски езера, които от своя страна са много богат рибен ресурс, така че това не е от най-ключовите проблеми за вида. Въпреки всичко къдроглавият пеликан е доста консервативен вид и все още намира условия за гнездене в Сребърна. Колонията в резервата е известна от 1882 година и през годините е преминала през всякакви заплахи (пожари, засушавания, набези от наземни хищници, човешко безпокойство), но въпреки това е оцеляла. Надявам се, че всички заедно ще успеем да гарантираме нейното успешно бъдеще, защото езерото Сребърна е емблема на България пред света.
От гледна точка на засушаването – това си е повсеместен проблем. Влажните зони са едни от най-застрашените местообитания в контекста на климатичните промени, на които ставаме свидетели. България също е част от всеобщата картина. Например последните няколко години нивото на река Дунав е ниско, което оказва крайно негативен ефект върху всички влажни зони, разположени покрай реката и свързани с нея. Последните проучвания показват, че се наблюдава тенденция за намаляване на снеговалежите и съответно нивата на снежната покривка и тяхното задържане в Алпите и Карпатите, откъдето започват много от големите притоци на Дунав. През последните години в Дунавския басейн се наблюдават все по-чести периоди на засушаване и високи температури. Тези климатични промени оказват силно влияние върху водните ресурси в региона. Освен Сребърна, засегнати са и другите влажни зони, където гнезди къдроглавия пеликан – блатата на остров Персин и Защитена местност „Калимок-Бръшлен“.
Освен проблем с езерото Сребърна тази година е имало и проблем с други две влажни зони, в които гнездят пеликани - Калимок и Белене?
През 2025 година нивото на Дунав остана ниско и съответно подобни проблеми имаше и в блатата на остров Персин и в Защитена местност „Калимок-Бръшлен“, които останаха сухи през по-голямата част от годината. Вода влезе във влажните зони в началото на април, но вече в края на юни, за съжаление те отново пресъхнаха. Въпреки това къдроглавите пеликани и други водолюбиви птици имаха успешен гнездови сезон в тези места. В тези влажни зони са изградени системи от шлюзове, чрез които се управлява водния стълб в тях. При високо ниво на река Дунав, шлюзовете се отварят и в блатата на остров Персин и в ЗМ „Калимок-Бръшлен“ влиза вода. Съотвeтно при спад на Дунав, съоръженията се затварят. По този начин се поддържа водното ниво в двете влажни зони. Тези шлюзове са управляват от експерти от Дирекцията на Природен парк „Персина“ и Природен парк „Русенски Лом“. В Сребърна също са изградени шлюзове.
Има ли някаква негативна тенденция, която се наблюдава вследствие на последиците от промяната в климата?
Със сигурност тези засушавания са породени до голяма част от климатичните промени. Това не може да се отрече, защото то не се случва само при нас по Дунав. Такава е ситуацията в цяла Европа и в целия свят. Например последните години заради ниското ниво на Дунав, което е в резултат на климатичните промени, някои от водолюбивите видове намаляват своята численост. Налице е негативна тенденция , поради простата причина, че изчезват или намаляват подходящите места за гнездене – например пресъхването на различни влажни зони – езера, блата, рибарници, язовири и др. . Така че ето един пример как климатичните промени влияят негативно върху птиците.
Навременни и достатъчни ли бяха мерките, взети от институциите за езерото Сребърна?
Не съм експерт по тази част и не мога да кажа дали мерките на институциите са били навременни. Според мен това е едно временно решение и трябва да се помисли за нещо, което ще бъде с по-дълготраен и устойчив ефект. Може би изграждането на помпена станция е добро решение, но не съм запознат с детайлите и не мога да твърдя нищо.
Все пак ако тези мерки бяха предприети малко по-рано, например в края на миналата година, може би водното ниво в Сребърна щеше да е достатъчно, за да успеят къдроглавите пеликани да отгледат своите малки. През 2025 година 37 двойки загнездиха върху платформите, но поради ниското водно ниво, чакалите успяха да достигнат до конструкциите и съответно да прогонят птиците.
Платформите за гнездене в Сребърна тази година са останали на сухо, а това отваря достъп на чакали до тях. Снимка Дамян Петков БДЗП
Какви са тенденциите за промяна по отношение на влажните зони вследствие на засушаването?
Както вече споменах влажните зони са едни от най-застрашените местообитания в контекста на климатичните промени. Негативното влияние върху тях е в световен мащаб и не засяга само нашата страна. Последните години наблюдавам как все по-често влажните зони по река Дунав остават сухи през по-голямата част от годината. Наистина е нужно да се помисли и обсъдят различни мерки, които биха имали положителен ефект върху екологичното състояние на тези местообитания. Езерото Сребърна, блатата на остров Персин и ЗМ „Калимок-Бръшлен“ са емблематични и изключително ценни природни територии. Надявам се че отговорните държавни институции ще успеят да предприемат адекватни мерки, с които да гарантират тяхното бъдеще. Нужни са спешни, дългосрочни, адекватни и устойчиви решения.
Има ли опасност заради драстичното намаляване на водите на езерото Сребърна птиците да спрат да идват?
Разбира се, че има такава опасност. Намаляването на водната площ в езерото оказва негативно влияние върху редица водолюбиви видове птици. Например по периферията на езерото често гнезяха различни видове гмурци, патици, чайки, рибарки други, а последните години тези части са сухи и съответно птиците ги изоставиха. Някои от тези видове намират други подходящи места, където да гнездят – съседни микроязивири, езерата в Румъния и т.н. Плитчините по периферията на езерото бяха и любими места, където се хранеха чапли, лопатарки, ибиси и др.
Както се разбра, заради засушаването и климатичните промени, дори и символът на Сребърна, къдроглавият пеликан е застрашен.
Някои платформи за гнездене в Сребърна са обърнати и имат нужда от ремонт. Снимка Дамян Петков
Нашите наблюдения последните години показват тенденция към намаляване на някои от водолюбивите видове птици в Сребърна – къдроглавите пеликани, някои патици и потапници, гмурци, чапли, корморани, рибарки и др. За това, разбира се, си има обясними причини, като климатичните промени са един от ключовите фактори за това. Тревожно е това, което се случва с къдроглавите пеликани. Последните 10 години се наблюдава намаляване в броя на гнездовите двойки в езерото.
Пак казвам, че причините са комплексни.
Все пак вярвам, че ще се предприемат адекватни природозащитни мерки, които да подобрят хидрологичното състояние в езерото и да гарантират бъдещето на пеликаните и другите видове птици. Добре е допълнително да се проучат възможностите за постъпване на вода във влажната зона от екип от експерти, които съответно да преценят кое и как би имало най-положителен ефект.
В края на 2024 г. от БДЗП организирахме работна среща в град Русе, посветена на опазването на вида, на която присъстваха представители от РИОСВ – Русе, други държавни институции, учени от БАН, експерти от природозащитни НПО и др. Дискутирахме проблемите на вида в Сребърна и вярвам, че ще се предприемат мерки, които да допринесат за стабилизарането на гнездовата колония там.
Иначе последните десетина години успешно бяха създадени нови гнездовища на къдроглавия пеликан в България. През 2025 г. в Защитена местност „Калимок-Бръшлен“ 83 двойки успешно отгледаха 106 малки. За четвърта поредна година това е най-голямата гнездова колония на вида в България. През настоящата година в Природен парк „Персина“ загнездиха 35 двойки къдроглави пеликани, които успешно отгледаха 43 малки. В Сребърна загнездиха 37 двойки, които за съжаление не успяха да отгледат малки.
Колония пеликани в защитената местност "Калимок-Бръшлен". Снимка Дамян Петков - БДЗП
Има твърдение, че част от птиците, които са гнездили в Сребърна, са се преместили към другите колонии в страната. Това може да бъде доказано единствено чрез маркиране с цветни пръстени и поставяне на сателитни предаватели, които ще предоставят данни за движенията на птиците. Аз лично сравнително често имам наблюдения в Природен парк „Персина“ и в ЗМ „Калимок-Бръшлен“ на къдроглави пеликани, опръстенени с цветни пръстени в Гърция и Румъния. Данните от маркирани с предаватели птици от съседни държави също затвърждават тези наблюдения. Напълно вероятно е новите колонии в блатата на остров Персин и в ЗМ „Калимок-Бръшлен“ да са били създадени от птици, които са гнездили в Гърция или Румъния. Възможно е част от пеликаните в Сребърна да са се преместили в другите колонии в България, но е възможно и да са се насочили към колониите в Румъния, напр. тези в делтата на река Дунав. Така че това на този етап няма как да се докаже и да се твърди с точност. Единственото, което може да се твърди е, че благодарение на природозащитните усилия в страната ни бяха създадени нови гнездови колонии на този застрашен вид, което е грандиозен природозащитен успех и стъпка напред в опазването му.
На 4 ноември, по време на пресконференция в Община Силистра по случай Международния ден на биосферните резервати 3-ти ноември, директорът на РИОСВ - Русе Дауд Ибрям отчете резултатите от мерките по преливане на вода от река Дунав в езерото Сребърна. Според него те са дали резултат, като приблизителното количество вода, постъпило на територията на резервата, е 3 038 400 кубични метра. Заедно с падналите дъждове нивото на водата се е покачило с 10 см. Той пое ангажимен институцията да работи и за ремонтирането на платформите за гнездене на пеликаните.